Спокойствие, мир и празнота,
това е нещо като самота!
Радост, страст и красота,
това е чувството на любовта!
***
Кое от тези чувства ме наляга,
ох, отвътре нещо май ме стяга
и с мойта прелестна любима
не можеме да бъдем ний двамина!
***
И нещо все ни пречи и дели,
така са нашите съдби.
Родени сме един за друг,
но цяла вечност ни разделя като с плуг!
***
Но съдбата аз не искам да проклинам
и грешки в нея да намирам,
ще се опитам да направя аз така,
че тази зла съдба да променя!
***
И ще бъдеме със нея двама,
за да няма никаква измама
и в прегръдката си аз ще я държа
и мойте чувства ще и споделя!
***
Но какво е туй човешкият живот?
Не трябва да живея като скот,
а чувствата си да споделям на мига,
нали така устроен е света?
***
Но все нещо пречи, нещо ни дели,
така са нашите съдби
и обществото е виновно за това,
да определя нашата съдба!
***
Искам аз обществените норми да разчупя,
но как ли аз съдбата си да купя
и със моята любима да сме двама,
виждайки я винаги засмяна?
***
Ох, какъв объркан малък свят,
трудно се живее без да си богат,
но моето богатство е в душата,
пазейки там чувството на красотата!!!
28.12.2002 г. 8:45 – 9:45
(От Шумен за Бургас)