Загледа се тя във водата,
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.
Попита капките с очи,
дали са виждали онази,
в чиято сянка изворът мълчи,
а дяволът не смее да нагази.
Онази, която пази мисли чисти,
хармонията - с попътен вятър,
разлюлял в косите и житейски листи,
изтръгнал корена на всеки театър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up