СЪДБА

С отмерен тътен – глухо, тежко, страшно –

невидим чук взривява тишината

и кърти старата мазилка прашна,

и лющи златото сусално на душата;

и рухват куполи, и се тресат апсиди,

и пукат сводове и мраморни фронтони:

чукът люлее времето, събаря зидове

и стрива в пясък каменни колони...

А някъде в забравен храм далечен

едно желязно острие се впива

под ударите на чука, жесток и вечен,

в плътта на времето – нетленна и нежива;

и пътят му, неотменим и безвъзвратен,

пронизва минало, и бъдно, и сегашно,

и Нортия* замахва, и ечи земята

като камбана – глухо, тежко, страшно...

А горе, в гъстото синило на небето,

изписва ястреб кръг след кръг и нещо дири,

а вятърът на времето пищи в крилете му –

избира жертва ястребът-Съдба, избира;

стеснява кръговете си спирала след спирала

и, свил криле, полита стръвно в нищото –

о, птицата-Съдба отдавна жертвата си е избрала

и тръпне в ноктите й птицата-Душа разнищена.

И всичко е съдба, неумолимо-безвъзвратна,

и всичко е очакване, белязано с безсилие;

веднъж се раждаме – през ден умираме стократно,

а за поредната фалшива смърт не стигат сили.

И почвам да разбирам дързостта, с която

най-кротките по своя воля си отиват,

затръшвайки врата в лицето на Съдбата,

със слепи погледи сподиряни от живите.

И днес сънувам ястреби в простора

и Нортия, разперила крила над мен,

а кой съм аз, с богинята-Съдба да споря

и да решавам своя следващ ден?

Един метален връх през мен минава,

и ме вковава в странен храм далечен,

и тътнещ чук Вселената взривява

– неумолим като съдба,

като съдбата вечен;

а ястребът стеснява своите спирали,

в предчувствие за ноктите пищи душата;

изтича времето,

денят пред мен преваля

и здрачни сенки на плещите си намята.

Изтича времето.

Кълни у мен тревога,

нощта се спуска все по ниско и по-ниско.

Дано, Съдба, когато дойде моят час, да мога

да си отида

както аз поискам...

______________________

              *Нортия – етруска богиня на съдбата, изобразявана като жена с крила; в нейния храм се провеждала церемония – забиване на огромен гвоздей – символ на невъзвратимостта на съдбата