Отново сам! За кой ли път

заставам пак на кръстопът,

понесъл тежкия си кръст,

от свои и от чужди сочен с пръст,

посмешище, защото бях добър,

без маска или скрит зад параван,

бях себе си! Без роля на живота-сцена,

цената вече е платена, а тя е моето сърце,

останах даже без лице, загубих всичко !

Треперещ лист и празнота, това е моята съдба,

но според тях, уви, не са познали!

Миг ще бъдеш на върха, а после сгазен във калта,

изправяш се и продължаваш, вървиш напред,

не се предаваш, бориш се за всеки дъх…

Застанал пак на кръстопът,

прави добро, то някога се връща,

макар и да те сочат с пръст…

Живко Иванов

29.01.2010г.