Съдба

Dec 5, 2010, 12:16 PM

Poetry » Other

477 0 4

Нечакана и нежелана –

така в живота съм дошла.

Спорили са – да остана,

или „по дяволите„ да вървя?

Но трепнала съм под сърцето

на майчицата си добра

и тя, от нежността обзета,

въздъхнала: „Добре дошла!”

И ето ме сега пред вас.

Орисана да бъда аз

на майка и баща утеха.

Нещастия две рожби им отнеха.

Две рожби - чакани, мечтани,

превърнати в сърдечни рани!

Съдба! Нечаканата, нежелана,

едничка радост им остана.

Обичана, обичаща за трима,

своите родители любими.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

evgeniagenka (Генка Богданова)

2010-12-06T11:07:11+02:00

Благодаря ви, Радко, Оги, Нинка, че споделяте моите чувства! Аз се радвам, че съдбата все пак е решила да остана на този свят, за да изпълня своята човешка мисия и синовния си дълг.
laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-12-06T10:31:19+02:00

Нямам думи ...така ме развълнува...
ekstasis (Михаил Цветански)

2010-12-05T20:58:28+02:00

Трогателен стих!
Много силни думи си казала, Генка.
Светъл поздрав!
radenko (Радко Стоянов)

2010-12-05T15:32:07+02:00

Дай, Боже, в живота ни да има повече такива като тебе - с любов и доброта да лекуват рани и горчилки. Поздрав!