Съдба
Съдба
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
По хората чисти -
за хляба - едвам.
Няма поезия
в тази съдба.
Няма и драма.
Съдба - нищета.
Но поезия има
в погледа тих,
безмълвен пред него
е всякакъв стих.
Поезия има,
в двете ръце.
Поезия има,
в това нейно сърце.
Тя чисти и чисти...
Красива жена,
а може би има
и своя мечта?
Но!
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
Сезонът - студен.
Светът - глухоням.
© Виолета Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силен и болезнен стих! Поздрав!
-
това не е съдба, а доброволно решение! на мечтите не се прави рекламация. ако така и харесва - не е виновна съдбата. поздрав
-
Невероятно силен поетичен репортаж от мястото на прозаичната действителност. Браво, Вили!*
-
Поетично пътуване в обърканият семеен космос на една жжена! Поздрав!
-
Силно! Харесах!
-
Поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
