siska1609 (Симона Стефанова)
2 1
Nov 21, 2013, 6:08 PM

Съдба 

  Poetry » Love
634 0 0

  Боли, когато видят те моите очи.

В главата ми въртят се спомени,

в които бяхме аз и ти.

 Някога бяхме аз и ти, две

сърца завинаги. Но съдбата

ни раздели и мечтите разруши.

 Много малко ми остана, съдбата

всичко ми отне. Само една голяма

рана остана в моето сърце.

 С радост беше обвит моят ден,

чаках пак да си до мен. Но

съдбата жестока в пустиня 

превърна моята душа.

© Симона Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??