Apr 21, 2015, 10:26 PM  

Съдба 

  Poetry » Odys and poems
591 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз 

сред вас роднини.

 

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко 

и слушах ви в захлас

 

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах 

и чуйте моя глас.

 

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах 

и шепнех го на глас.

 

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота 

започва сега.

 

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

 

 01.06.2013год

 

© Кармен николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??