Съдбата да обичаш постоянно

и вечно да раздаваш доброта

... тя мене изтощила е тотално

така жестоко, че вече аз не разпознавам любовта.

С години си определях различни идеали на жена,

понякога красиви бяха, понякога добри,

но никой мен не ме предупреди,

че може идеала да е сбор от тези двете качества.

Защо се пазих толкова години

като жена да пазя девственост и чест.

Е, хубаво, не се облъсках със кавги,

но нямах радостта да срещна две очи.

А опит пък въобще го нямам,

не зная вълка във мен дали не е останал единак,

обичам хубаво да се раздавам

безцелно и на всички, като някой амсалак.

Живота ми от пръстите изнизва се по малко,

на добротата си хаира не видях,

помагах много на семейство и на брат,

сега оставам сам да бия си главата до откат.