Съдба
Съдба
Аз не съм те избирала никога
по последствия и по причини,
нито списък ми бе предоставен,
че да го хвърля и да си замина.
Неблагодарна обаче те мразех,
обвинявах те в грешки и страх,
не осмислях, а тъпчех и газех
и достойна за теб аз не бях.
А с какво бе виновна пред мен?
Не защото послушно мълчеше -
ти бе тиха през целия ден
и като сянка с лика ми вървеше.
Бе виновна, защото дойде
и не бях те избирала никога,
като натрапник, който сякаш краде,
а се налага със него да свикна.
Само малко да бях преценила,
че награда си, не зла присъда.
Колко много неща си спестила,
а аз само трябва щастлива да бъда!
© Надя Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря
BellKayo, съгласна съм с теб. Все пак, когато искаме да забравим нещо лошо, трябва да преценим дали искаме да заличим и хубавото, което е дошло и е било с него. Затова нека по-добре дадем своето "да" за щастливите моменти, вместо да губим време в прекаленото взиране в нещастието
-
Поздрав за стиха!
Много е хубав!
Браво,Надя! -
Много хубав стих, Надя!
Поздрави! -
И на мен така... По обективни причини не ми остава много време за четене, но ще те чета, да знаеш!
-
... ама тя ни избира, нали
Много ми хареса стиха ти и особено финала, Наде.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!