purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Dec 12, 2009, 12:17 AM

Съдба 

  Poetry » Humour
550 0 9

 

       СЪДБА

 

 

       Има-няма сто години

       се завърнах у дома:

 

       -  Мила моя, посрещни ме

       -  от душа!

       -  Кой си ти, бе? Яаа…

 

      -  Дето спирах, дето минех –

      -  само ти ми бе в ума.

      -  Мила рожбо, прегърни ме!

      -  Кой си ти, бе?

      И кое е твойто име?

      Абе, яаа…

 

       -  Мило внуче, ти ми

       вяра носеше в беда.

       Ей го дядо, погледни го!

       -  Мамо, бабо, кой е тоя, а?

       -  Неудачник някакъв от сериал…

 

       Има-няма сто минути

       постоях си у дома.

       Стана зима, пак се лутам

       по света.

       Е… съдба…

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??