balrog (Балрог)
24 46
Jan 3, 2006, 8:39 PM

"Съдба" 

  Poetry
788 0 2

„СЪДБА”

 

Влакът замина,

гарата се умълча,

навън е тъмно,

но аз още седя

на глухия перон

и не зная докога

ще издържа

сълзи да не пролея,

тъгата си да скрия,

като мъж да се държа.

Не мога да избягам,

сърцето ми гори,

не мога да се стърпя

и за миг дори,

не мога...

Тя си замина,

но този път –

завинаги!

И няма да се върне

никога при мен...

Студено е,

но нищо не усещам.

Трябва да си тръгвам!

Не, не искам!

Искам само,

да съм сам

с чувствата

и със скръбта.

Тихо да си плача,

името й да прошепна,

по снега да крача,

спомена да възродя...

Че когато

аз съм влюбен,

не виждам нищо друго,

освен този,

на когото бих искал,

да подарявам рози,

да целувам страстно,

да я докосвам

нежна и прекрасна,

да я прегърна,

думи от любов

да изрека,

а тя да ме погледне

и да промълви,

че също ме обича,

че ме желае тя,

да слеем устни...

но уви – съдба...

© Балрог All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Освен този, на когото ще подарявам рози е този човек. А като мъж да се държа - в смисъл да не плача. Не си ли чувала дръж се мъжки?
  • като мъж да се държа."..ха,какво означава това?!!Държим се като хора.
    "Че когато

    аз съм влюбен,

    не виждам нищо друго,

    освен този,

    на когото бих искал,

    да подарявам рози,

    да целувам страстно,

    да я докосвам

    нежна и прекрасна,

    да я прегърна,

    думи от любов

    да изрека,

    а тя да ме погледне

    и да промълви,

    че също ме обича,"-ето така!Иначе е много хубаво

Random works
: ??:??