Съдба

Feb 16, 2010, 4:32 PM

Poetry » Phylosophy

685 0 2

Съдба

В този толкова глобален свят,

все по-самотна и объркана се чувствам,

не мога себе си да преоткрия,

да преоткрия, по-точно да открия.

Не сливат се в мен - душа и разум,

не искат да си подадат ръка,

душата ми - жадува тя за рая,

а разумът - за твърдата земя.

И смесват се - мечти с реалност,

мечтите са затуй мечти,

все гоним ги, не можем да ги стигнем,

веднъж попаднем ли в реалността,

те рухват и ни връщат на земята.

Душата ми е като волна птичка,

жадува тя за свобода,

но вързана е тя с окови тежки

и тъне в тялото ми - в пустота.

Нима безпомощна съм аз и слаба съм,

не пускам аз душата си от мен,

защото толкова жесток е този свят,

че винаги се връщам на земята.

15.10.2007 година

Please sign in with your account so you can comment and vote.

siset00 (Силвия)

2010-02-16T19:19:15+02:00

Нямам думи, наистина не знам как да го опиша... Прекрасно е!
bori1478 (Боряна Иванова)

2010-02-16T16:36:46+02:00

Все едно за мен е писано..Прекрасно стихотворение