Живях дълго, живях и прекалено кратко,
обичах живота и той покрай мен минаваше гладко.
Понякога славно, понякога несправедливо и коварно,
минаваше през мен с времето нагло и безсрамно.
Хванат в капана на човешката слабост и негова рана,
реших смисъла му сам да разгадая.
Тази моя грешка, повтаряна от много, превзе съзнанието
ми и с времето ме вкара в затвора на сърцето ми строго.
Заслепен от миража на живота, наречен просто красота,
аз изгубих следите на ключа към въпроса, водещ към
отговора за моята душа.
Разкривах загадка без въпрос, а отговорът му беше прост... ...