veil (Далия)
15 27
Jan 21, 2008, 2:20 PM

Съдба моя!~ 

  Poetry » Other
722 0 3
 

Всеки път беше последен,

а всеки ден ми бе пореден -

този път ще променя нещата,

този път няма да простя,

този път не ще раната отворя

и черни сълзици не ще пророня!

 

Ако простя и този път,

ще сгреша, но не на друг -

на себе си първо трябва да простя.

Дето не съумявах да спра

и веднъж завинаги сама

пътя си да продължа.

 

Вечер в сънищата ми се явява

обликът на адската стража.

Оглежда се в мен, като

че не съм от плът, а съм

цял огледален блясък.

Блясък от едно пламтящо

детско съзвездие, уморено от

липса на всякакво благоденствие!

 

Добре, че рядко сънувам,

рядко вече и спя -

просто дочаквам края

на моята последна звезда.

© Далия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??