Съдба-убийца
Чудя се понякога, защо на мен се случва.
Всяка вечер тиха в хладното легло си мисля за това,
защо съдбата мене е обрекла
всеки, който ме обикне да раня!
И любов не зная 'га ще сетя,
безспирно питам се това.
Сърцето няма го, а вместо него
изпълнена съм с гробна студина...
Не ще се влюбя нявга,
не ще изпитам аз това,
това чувство благо, неизменно ...