Sep 2, 2018, 9:36 AM
Съдбата
Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна
нарамила превърнатото в чуждо.
Надежда храних, нищо не остана.
А как мечтаех свое малко чудо!
Обрасна пътят не с трева – със тръни,
не исках по гръбнака му да мина.
Понякога дохождаше в съня ми,
но даже той така далеч замина.
Нощта е тъмнината на живота,
а утрото – косачът на скръбта ми –
събира тръните, оставя ме самотна,
но знам че път отново ми проправя.
© Слава Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
благодаря Влади
-
"Нощта е тъмнината на живота,
а утрото – косачът на скръбта ми –
събира тръните, оставя ме самотна,
но знам че път отново ми проправя."
Колко хубаво е казано! Поздравления и от мен, Слава! -
благодаря Румяна, Гюлсер
-
"....знам, че път отново ми проправя." Мъдро осмисляне и приемане на Съдбата! Харесах! Сполука, Слава!
-
благодаря ви момичета - Яна, Лина, Наде. От сърце благодаря
-
Разкош!
-
"Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука."
Да! -
Поздравления, прекрасно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
