marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
Jan 29, 2016, 10:57 PM  

Съдбата 

  Poetry » Love
315 0 3

Съдбата

 

Бях се изгубила. Вървях без посока

като тихите луди. Ненормално е, знам.

Бях гладна и жадна. А не можех да ям.

 

И съвсем неочаквано със съдбата се сблъсках.

Стана толкова бързо. Кратък миг, само.

Беше кацнала на твоето рамо.  

                                                   

"Къде си тръгнала? Стига се скита.

Съвземи се! Аз ти нося храната."

И ми напълни душата.

 

И в шепите на ръцете ти,

от живота очукани,

потопи устните ми напукани.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??