И как безгрижен бе денят ти днес,
и как говореше с дърветата,
кълвеше зрънца по прашните чакълести пътища,
летеше ти наволя из небесата...
И реши да си починеш...защо,защо реши така,
не можа ли твоето малко сърчице да издържи
можеби още две само две обиколки над бора.
И обрече се ти...и ето те сега в мен...в моите ръце.
Аз усещам как уплашено бие сърчицето ти,
на вид малко но наистина голямо,на никому нищо лошо сторило,
и аз щях да те пусна но взеха те от мен,
и беше ужасно,мъчиха те,но прости ми нищо не можех да направя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up