Такава е съдбата на поета –
да търси вечно любов идеална.
Не слуша той мъдри съвети...
и попада на жени фатални.
Паднал сам в техните капани,
с последни сили трудно се измъква
и тръгва пак той любовта да хване,
че сам в студа да не трябва да замръква.
Коленичи, моли се. И свята
е молитвата, окъпана в сълзи.
Не се обажда на приятел,
а се изправя и отново бърза. ...