Jan 24, 2010, 3:37 PM

Съдбовна ирония 

  Poetry
551 0 0
Не съм за тоя свят -
звучи като ехо безкрайно в главата.
Какво търся сред сбирщина глупаци -
битието им се състой в бутилка ром.
Те са луди, арогантни циркаджии,
а ти проклинаш трезвостта
сред тази сбирщина простаци.
Те те нараняват, оскърбяват и бликат сълзи.
За такъв живот ли си някога мечтал?
Но какво ще кажеш да избягаш
някъде накрай света,
място, което човекът не е осквернил. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??