Apr 4, 2013, 12:49 PM

Съдбовно 

  Poetry » Love
627 0 3

Аз те нося съдбовно в сърцето, море,

аз те нося съдбовно, греховно.

И да пия от теб, и да взимаш от мен

все остава, със теб да се помним.

 

Нямам родствена връзка със тебе, море,

просто мойта душа е моряшка.

Неспокойно е моето женско сърце

като вързана, конска опашка.

 

Как да спре и къде е щастливият бряг,

дето пясъкът тайно сънува

не нозете ми - моя, вълшебния смях,

от греховна любов, недолюбена.

 

Как да спре?

Няма бряг и спасителен фар,

няма друга душа да ме чака...

Аз и ти сме, море, и онази вълна,

дето пак ми открадна сълзата.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??