Някъде около момента,
в който вече няма смисъл,
вълните на желанието
се отдръпват от брега си.
Усещането за досадно провинение
напира на грамади и ронливи буци.
Закопчава догоре ризата от съжаление,
непрана от последния си срам,
изцапана с фалшиво поощрение,
стои по мярка, като за в калта.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up