Съжалявам, любов. Ще си тръгвам сега.
Много време пред вратата те чаках.
Дълго на звънеца звънях, а отвътре дочух само смях.
Съжалявам, любов, но навън валя, а ръцете студът скова.
Заключено беше, любов, съжалявам, ще тръгвам сега.
Ще те срещна, любов, след години навярно.
Ще се усмихнеш и в мен ще боли.
Ще си спомня за дъжда, за студа, за смеха...
Прости ми, любов, не дочаках.