Петстотин унизителни лета

съжителствахме като на шега,

клаха ни като за добър ден,

касапинът съсед ни изпровождаше

с тъга.

Живеехме в една кошара

вегетариански вълци и овце,

вегетарианците раздаваха шамари,

а после с агнешко успокояваха сърце.

Никакви права за сълзи,

нито за арменски поп,

гушкане до задух, дружба пълна

в прегръдките към сиромашкия

ни гроб!

Така я карахме от сутрин

та до  мрак,

в идилията на гостолюбиви векове,

край нямаше съседския мерак,

векове съжителство с погребващите светове!

гр. София, 05.03.2016 г.