Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите светли мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения бял полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
в който властва справедливостта.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.