Съкровено

rudin (Иван Христов)
858 1444

Jul 5, 2016, 1:54 PM

Poetry » Other

502 0 3

Стара къща от старо коляно

родословно – два века назад

и пътека, в която да хвана

в коловоза отминал мой свят.

Да ме води през сипеи стръмни

и по камъни в речния брод,

през горите, в които да гръмне

с кремъклийки хайдушкият род.

И да знам всеки път, че ме връща

в края роден и дворчето с плет

до огнището, в старата къща,

дето готвеше баба омлет.

Виждам дядо ми, свалил навуща,

към жарава с протегната длан;

как душите земята напущат

през комина, сред дим и катран.

Виждам къща от кал и от слама

родословна – два века назад

и приспивната песен на мама

в коловоза на стария свят.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Lizbet

2016-07-05T20:07:43+03:00

Прекрасна поезия! Навя ми спомен за моите баба и дядо и тяхната къща, която приютяваше цялата фамилия по празници. Толкова мили спомени... Благодаря, че прочетох!
rudin (Иван Христов)

2016-07-05T17:44:06+03:00

Благодаря!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-07-05T14:38:54+03:00

Невероятно!
Поезия пред която се прекланям!