Този свят е сълза.
И ние, щастливо разплакани -
отиват си,
отплават всичките ни
страхове
и преградите,
от тях създадени.
Мислехме,
че ще е нужен век.
Но не -
достатъчен бе само
облакът,
над нас приведен -
"Поплачи, дете.
Умий се от света.
Посрещай своето небе..."
© Кирилка Пачева All rights reserved.