Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен,
останала от кратък миг докосване.
Последен дъх на устни тъй смутен
не искам във съня да ме напусне.
Предателски клепачи натежават
и мислено се сгушвам пак до теб.
Сълзата в езерата се стопява
в очакване на утрешния ден.