Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно
разля роса, родена след тъга.
Тя, тежка бе, но тихичко се спусна
в дълбокото. Превърна се в съдба.
Различна, укротила ветровете,
око на буря, късче тишина,
страха надмогна, счупи ледовете
и сгуши се на топло в любовта.