Dec 2, 2007, 1:13 PM

Сълза 

  Poetry » Civilian
667 0 3
Гледаш го - малко детенце, босо и гладно.
Върви и с жадни очи стене, а не говори.
Сутрин и вечер, може би за тебе хладно,
прибираш се, а на него кой ще му отвори.

Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира.
За него да се движи означава, че живее.
Ръцете му трперят, но и те разбират,
когато другите деца злобно му се смеят.

Тогава малкото детенце плаче и не крие
от никой красивите сълзи на чистотата.
Защото другите хора с години се мият
и от това дали има смисъл, знаем резултата.
 


© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??