kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Jan 26, 2010, 11:17 PM

Сълза 

  Poetry » White poetry
1354 0 12
Сълза потече по стъклото на душата ми. И с всеки милиметър чезнеше, попиваше... И нищо не оставаше уж вече. А може би невидима следа дълбаеше, чертаеше поредната секунда по гладката повърхност, наречена Живот... Една сълза, събрала... цяла вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Random works
: ??:??