Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие
тегобите, скръбта и самотата...
Ръката се опитва да прикрие
следите навлажнени от сълзата.
Дете със шапка с бели маргарити
по пътя се задава ситнешком...
усмихнато, красиво, очите дяволити,
посегна да изтрие сълзата мълчешком. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up