Сълза на плашило
От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути.
Не от времето падна, а от мъката тежка...
Простенаха скърцайки дворните порти
недокосвани с години от ръката човешка.
Бухалът трепна, змия се накъдри,
а после пак всичко полека утихна.
Селото гробница бе на живите мъртви,
а един некролог... се усмихна...
Тишината бе страшна, сякаш пълна със плач,
с дъх на гротескно мъртвило.
Плахо се спусна нощният здрач
отразен във сълза... на плашило...
19.08.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Довереница.
-
Много точно описано...
И горчи като истина...
Всички сълзи мастило са.
Правят болката видима. -
Да, така е, благодаря, Ирина.
-
Пълен унисон със заглавието и една доста печална хармония. И интересни метафори. С две думи-...разбра ме, Жорка.
-
Много силни думи, Жени, чак ми стана леко неудобно, че са към моя творба.
Благодаря ти. -
След такъв стих се смълчава човек...
-
В момента съм си на село, Ничка, поради лични ангажименти, и само 1 поглед през прозореца ме вкарва директно... в този стих...
Да, често ми е тъжно...
Да не говоря, че преди дни бях с Любим човек до областния град... пустите улици направо ми късаха сърцето на моменти...
Благодаря ти и тук за включването и отношението. -
Много образно, но и тъжно!
Браво, Гош! -
Благодаря от сърце, Стойчо.
-
Когато камбаната на селото замлъкна...
Селото душата си прежали!
Изгревната тишина помръкна.
И погреба си Господ скрижалите... -
Благодаря, Пепи.
-
Прекрасна емоционална образност!
Поздравления! -
Това е важното на една творба, да я усети читателя.
Благодаря за включването, Кети Рашева. -
Развълнува ме!
-
Благодаря и на теб, Деа.
-
Много образно и много тъжно...
Браво! -
Благодаря, Светулка, за комплимента относно творбата и темата в нея.
-
Поздравления, Георги! Изключителна образност.И много болезнена тема.
-
Чудесно си се изразила относно този ми стих, Мария. Доколкото за редакция, знаеш отлично, че такова животно не признавам относно своите творби. За чуждите сметка не държа.
А по този тъжен път е поело и родното ми село, за съжаление...
Мариана, тъжно е, факт.
Димо, за мен силен период ми е 2014,защото тогава след 5 години отказване от писането, отново се завърнах към него и направо се излях. Но тук, мисля, имам съвсем малко стихове от тази "реколта"...
Благодаря и на тримата за топлите думи! -
Прекрасен рисунък, разказал съдбата на едно умряло село! А за заглавието - специални поздравления!👏 Не знам защо, но го видях и като заглавие на стихосбирка! Възприех го така от пръв прочит, Гош. На стихотворението му трябва много малко работа по изглаждане на ритмиката, но и така е чудесно!😃 Браво!👏
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
