В памет на Виолета Събева
Две стъпала ти останаха…
само две стъпала…
Другите ти цял живот ги катери.
И не знам откъде толкоз сили събра,
откъде толкоз обич за всеки намери -
на всяко стъпало да стоплиш сърце
и стих да постелеш на всяко стъпало…
Сълзата, която потърси небе,
в звезда се превърна,
нощта ти – в одеяло,
в което се сгушва, измръзнал, света… ...