Нощта звездите крие...
от страх да не загуби светлина!
Магията която Притчи ни разказва,
че нявга велики сме били!
Сега звездите в матово блестят.
Сълзите от реките ни пресъхват.
Дори и зимите от пот леда топят.
Природата потъва в алчността...
Тихо е ,но страх душата ти обзема...
Няма вече топлина,любов.
Измамно е, залъгват ни, че истински живеем...
Но ние не живеем там. Сълзи!