Дъждът пролива своите сълзи
и бавно напояват те земята,
духат бурни ветрове и хали
из гори, поля, върхари.
Дъждът защо ли плаче и тъжи,
защо пролива своите сълзи?
Видял какво ли не в света,
плаче той за малко топлина.
Сълзите на дъжда са тъй студени
и крача аз, навел глава,
не усещам, че навън е тъй студено,
тъжен и самотен съм сега. ...