Сълзи
Сълзите напират в очите.
Още миг и ще рукне
поток от сълзи. Още миг
и очите ще се окъпят
в сълзи - сълзи, които никой
не би могъл да спре.
Сълзи напират не само в очите.
Сълзи напират в душата.
Защото душата ми е ранена,
а няма лек за раната,
която е ранила душата.
Но сълзите ще промият раната.
Сълзи напират не само в душата.
Сълзи напират и в сърцето.
Защото сърцето ми ще се пръсне,
ще се пръсне от мъка.
Единствени сълзите ще помогнат.
Защото сълзите са билката
на всяка болка. Защото сълзите
изпращат скъпи хора, тръгнали
по пътя, по който никой не се връща.
Защото само сълзите не могат
да попречат на един човек,
който е тръгнал по другия път.
Сълзите са твърде горчиви,
но аз ще изпия този разтвор -
разтвора от горчиви сълзи.
Ще изпия аз до дъно чашата
горчива, ще пия за болката
и душата ми ранена.
Пък тогава нека болката
изчезне и раната зарасне.
Нека тогава всичко приключи.
Нека тогава всичко изчезне.
Нека всичко потъне в забрава,
а само сълзите горчиви
останат в душата...
© Яна All rights reserved.