Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли?
Това ли трябваше да знам!?
Че болката съсипва ми сърцето!
Сълзите давят ми съня.
А аз самотен спомените пазя...
От тях сълзи на броеница си събрах.
От тез сълзи, сърцето вече чувам...
Как тиктака, тръпнещо за любовта.