Sep 13, 2008, 6:20 PM

Сълзи на свещ застиват... 

  Poetry » Love
561 0 7

Сълзи на свещ застиват вледенени
от погребващо надежди безразличие,
върху листа се раждат кръстове –
на смъртта заслужено отличие.

Времето издало е присъда,
четеш я в две очи – дула,
без да си виновен с нещо,
че в живота властва любовта.

С лед засипват те годините,
но в преспите е сгушено кокиче
с едно послание към теб:
- Слънчо, знай, че те обичам!

По-рано убиваха с камъни,
а днес убиват с безразличие.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??