С едя самичка в стая мълчелива,в
Ъ гъла от спомени,мечти,
Л ъжите ти припомням си.Изгнивам,
З ащото ти сърцето ми разби
И другата избра - безсилен
Т и падна в нейните нозе!
Е х,толкова си инфантилен!
М ъката в мен разцъфва като теменуга
И скам,но немога да я спра
С ълзите ми са утрина роса-горчива
А залия изсъхнала е живота,ще умра!
У мирам от това че няма те до мен, ...