Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде.
Дотолкова, че ти ме подминаваш.
Невидим станах за едно обичане,
(и много зрим любов, за да ти давам.)
Не знам къде съм. В тебе сигурно.
Или поне така ми се е искало.
Преди като се губех, ме намираха.
Сега на никого не бих му липсвал. ...