Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
Mar 25, 2009, 8:20 AM

Сълзите на дъжда 

  Poetry » Other
935 0 13

 

Оставям те да досънуваш сънищата мои,

върху мечтите ти с отпусната глава,

прощавам чувствата ни с морския прибой.

 

Не ще посрещнеш  утрото със моите очи,

отвеждам ги далеч, за да любуват други.

Стенещите в утро, слънчеви лъчи,

галят в стаята ти цъфналите теменуги.

 

Превивайки деня в зенита, времето бездумно,

и земята мълчалива, облаци закрият,

страстите ще тръгнат си безшумно,

сълзите на дъжда мъката ти ще изтрият.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Брънка приятна е при теб - в душата - поздравления!
  • Не ще посрещна утрото с твоите очи.
    Останаха отворени - да те долюбят...
    И само грейналите слънчеви лъчи
    ми спомнят стаята със дъхавите теменуги.

    Тогава ще се върна във съня ти.
    И...
  • Готино!!!! Много сърцераздирателно!

    Отговарям на твоето:

    "Любовта и времето
    не спират нито миг,
    само ние с тебе
    вече ще сме други…"
    ***
    "И други да сме
    няма да се спра,
    да бъда влюбена, пулсираща...
    Мигът е само част от вечността
    и лекарство - времето изминало..."


  • Ники, вярно, че тук му е мястото, но ти най-добре знаеш какво искаш да кажеш. Лесно е да се пренапише отстрани, но без твоята емоция, без твоята идея (а в тази строфа е целият смисъл на стиха) едва ли би се получило нещо "твое". Просто го огледай още веднъж и, ако за теб всичко е на мястото си, не е необходимо да се съобразяваш с мен.
  • Добре. Дай твоя прочит (предложение), и да го обсъдим. Мисля че тук е мястото.
  • Това го подразбрах Поомотанко ми се видя кое точно кое предизивква или е само статична картина (както сам го разтълкува), на фона на която страстите си тръгват, защото би могло и да не е така, да има зависимост межу тези явления. И всичко произтича от словореда, помисли върху него.
  • "andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Малко поомотанко, не мислиш ли?"
    Превивайки деня в зенита, времето бездумно,-
    /така де, то времето се тече, и никой го не спира;нейде по обяд/
    и земята мълчалива, облаци закрият,-
    /това примерно в букваен смисъл/
    страстите ще тръгнат си безшумно,-
    /може би, след прекаленото чакане "нещото" просто приключва, и не се чувстваш длъжен да обясняваш - защо е така/
    сълзите на дъжда мъката ти ще изтрият.-
    /момент в който нещата се преобръщат/
    То и аз малко се поомотах.
    Но, приемам идеи и придложения.



  • "Превивайки деня в зенита, времето бездумно,
    и земята мълчалива, облаци закрият,
    страстите ще тръгнат си безшумно,
    сълзите на дъжда мъката ти ще изтрият."

    Малко поомотанко, не мислиш ли?
  • обичам дъжда... дори и да е тъжен...

    хареса ми!
  • Браво за това, което си написал. 6-ица от мен.
  • Нежно и красиво, поздравявам те!
  • Браво!
  • Много хубаво!!!
Random works
: ??:??