Сълзите на камъка в тънките вени,
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените,
от зората на времето - плът,
но не могат от чувствата уморени
да извикат на помощ плачът!...
© Елена Костадинова All rights reserved.
Благодаря на всички!