Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.
Погледна тълпите човешки
и макар със дрехи от дъга,
във клоуна пролича тъга
и сега не му беше до смешки.
Изведнъж той се намръщи
и сякаш с някаква умора
към публиката вдигна си взора
и видя хора все едни и същи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up