Защо отново си тъжна, принцесо?
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак?
Твоят принц замина далече,
остави те на самотата ледена, бледна и празна.
Потъваш в нощта призрачна, лека...
завиждаш на чайката и нейната свобода.
А нима той свободата отне ти?
Или ти му я даде дар, постави я в нозете.
Нима волността ти не го привлече ...