Sep 16, 2009, 2:33 PM

Сълзите си видях като на длан 

  Poetry » Civilian
731 0 12

* * *

Сълзите си видях като на длан -

кристално чисти, пълни с черен огън

и в отражението на светлия им плам

разбрах, че да се възродя аз мога...

 

Зад образа във мръсното стъкло

видях безкрайност и една надежда.

Те черно-бели, вплетени в едно,

през мрака сив красиво се процеждат...

 

От дивия копнеж във две ръце,

останали студени и бездомни,

получих сили за това сърце

да преживее бури и погроми.

 

С мълчанието без клетви и обиди,

с криле, пречупени на две,

аз полетях, за да не падна пак,

за да накарам този кръг да спре.

 

Да спре да се върти животът

зад маските, зад фалш и празнота

и да се смея утре на съдбата,

когато ми подхвърли любовта...

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??