Плачът одраска тишината
и тя започна да кърви.
В чертозите на светлината
страданието се взриви.
Размаха вятърът закана
пред залеза опечален.
Мечтата е жена, пристана
на друг, забравила за мен.
Неколеничилата воля
е сила, дадена от Бог.
Пред него само аз се моля.
Възторгът бликнал – босоног – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up