Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал.
Негласен погром,
че нещо съм струвала.
Ограбена с взлом.
Стена разрушена.
Зид изграден...
Мечта задушена,
в простор изпарен.
Гърло продрано,
на сухо дере ми.
Петно позапрано,
леке е след време.
Изстрел угасва
в душа изподрана.
Сърцето зараства,
но белег остана.
© Мария Божкова All rights reserved.