Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема,
която даже огън не гори.
Когато дойдат луди да ме вземат,
се крия и от себе си дори.
Обич, за обич съм. Тъжна, щастлива.
Нелека орисия може би.
Но да съм многолика ми отива,
една жена, а с хиляди съдби.